Венеция е един голям канал и историческите забележителности са постижими само по вода Трудно е да наречеш това място град. То е като приказка, която плува колкото повече плува, толкова повече потъваш в нея. И как не – когато става дума за 117 островчета, 150 канала и над 400 моста. Вярно е, че каналите са едва ли не неприлично много, но до много исторически забележителности може да се стигне и пеша. Например, от най-известния мост Риалто до най-известния площад „Сан Марко” се стига за десетина минути - маршрутът минава през изненадващи теснотии между къщите и е означен със стрелки от играта на стражар и апаш. В туристическите брошури, обаче, стои информацията, която звучи задължително: Вземете вапорето (речно бусче) №1 или №82! На площада можете да видите едноименната базилика, двореца на дожовете, моста на въздишките и няколко музея. Пеша също се стига лесно до художествената галерия – Gallerie Dell’Accademia – тя се намира точно срещу един от трите моста на Канале Гранде - „Академия”. Разглеждането на града с корабче, обаче, е много приятно преживяване. Човек може да се качи на който и да е ферибот, като провери предварително дали той е включен в списъка на картата за пътуване, която си е купил. Интересно е, че най-често корабчета спират на една и съща спирка, въпреки че се движат в обратни посоки – тоест не са съвсем като градски автобус. Затова трябва да се пита - все пак и в случай, че бързате. За предпочитане е да седнете в предната част на палубата и да се отпуснете. Където и да отидете – няма да сбъркате - каналите нямат край, снимането – също, всеки дворец е различен, и насладата от красотата може да продължи с часове.
Лидо, който си остава един от най-любимите плажове за италианците, където е живял Томас Ман и е написана „Смърт във Венеция”, а сега се провежда световно-известният филмов фестивал, е на двайсетина минути от Риалто по вода. До островите Мурино (където се произвежда прочутото венецианско стъкло), Бурано и Торчело – обаче са необходими отделни билети. Специална препоръка – излезте на разходка по канала на залез слънце. Така като отивате към Лидо може да видите прекрасните палати, осветени от слънцето. А на връщане те вече ще са облени със специално осветление и ще изглеждат наистина като извадени от приказка. Можете да се качите и на гондола. Цената на 45-минутна разходка е 80-90 евро. Тя обикновено се плаща от по-богати мъже, демонстриращи просперитет и(ли) влюбеност. А най-често японци се накачулват по 10-12 в една гондола и така разходката им излиза колкото за две бири. Когато туристите са дащни, акордионист или цигулар им свирят на ухо „О, соле мио!” О, суета, о, нрави!