ЕКСКУРЗИЯ МАГИЯТА НА РОМАНТИЧНА ЯПОНИЯ 2024 - ЗЕМЯТА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ДРЕВНИ ХРАМОВЕ, ХАРМОНИЯ И ТРАДИЦИИ - 04.09

Среща на летище София, Терминал 2 за полет Истанбул в 09:25ч. Кацане в Истанбул в 10:55ч. Излитане за Токио в 15:50ч. Кацане в Токио на международно летище Нарита в 08:55 ч. Посрещане от представител на местната фирма партньор и трансфер до хотелa. Добре дошли в Япония! Разположена в Тихия океан, Япония е архипелаг от острови, който се състои от 47 префектури. Разделен е на 4 основни острова Хоншу, Хокайдо на север, Шикоку на запад и Кюшу на юг. Остров Окинава се намира на южната част на архипелага. Япония е общоприетото название на държавата. Местните наричат своята страна Нихон или Нипон. И двете наименования означават „откъдето идва слънцето“, ето защо Япония е известна като „Страната на изгряващото слънце“. Всъщност асоциирането на страната с изгрева на слънцето води своето начало от 7 в., когато императора (по това време императрица) изпраща официално писмо до китайския император, което гласи: „Синът на Небесата, от Страната на изгряващото слънце, изпраща това писмо до Сина на Небесата от Земята, където Слънцето залязва, и му пожелава благополучие“.Настаняване. Свободно време за самостоятелни занимания. Нощувка. Закуска в хотела. След закуска започва нашето опознавателно пътешешествие в Токио.Столицата на Япония се намира на главния остров Хоншу, в региона Канто и е най-населеният метрополис в света с население повече от 37 млн. жители. Преди 1868 г. Токио е бил известен с името Едо. В началото възниква като малко рибарско селище, като в последствие е укрепен. Едо се превръща в политически център на Япония през 1603 г., когато шогунът Токугава Йеясу установява своето феодално правителство там. Няколко десетилетия по-късно Едо се превърнал в един от най-големите градове в света. С реставрацията на Мейджи („Просветено правило“) от 1868 г. императорът и столицата се преместват от Киото в Едо, който е преименуван на Токио („Източна столица“). Това е периодът, когато императорът си възвръща властта от шогуната Токугава и приема името Мейджи. Осъществяват се важни политически и обществени промени, които водят до установяването на конституционна монархия през втората половина на 19 в. Големи части от Токио са унищожени при Голямото земетресение в Канто от 1923 г. и въздушните нападения от 1945 година. Обиколката ни ще започне с Асакуса Сенсоджи – голям комплекс с будитски храм, разположен в Асакуса. Това е едно от най-колоритните и популярни места в Токио. Първо ще преминем по известната улица Накамисе, която се намира в територията на комплекса. Тя започва и завършва с две порти на храма: в южния край е външната порта на Каминаримон, а в северния край е вътрешната порта на Хозомон. Между тези две порти има 89 магазина - 54 магазина на източната страна и 35 магазина от западната. Всъщност „Накамисе“ е традиционно име, дадено на търговски улици на територията на храмове или светилища в Япония. Така че това не е единственото „Накамисе“ в Япония, но е едно от най-старите и най-известните. След това ще се озовем пред самия храм Сенсоджи. Легендата разказва, че през 628 г. двама братя извадили статуя на Канон, богинята на милосърдието, от река Сумида и въпреки че върнали статуята обратно в реката, тя винаги се връщала при тях. В комплексът се намира храмът Сенсоджи, който е построен в знак на почит към богинята на Канон. Завършен е през 645 г., което го прави най-старият храм в Токио. След посещението на Асакуса ще направим кратка фото пауза за снимки от наблюдателна площадка към една от емблемите на Токио – телевизоонната кула или както е известна Небесното дърво. Кулата се намира в района Сумида и от 2010 г. е най-високата постройка в Япония. През 2011 достига настоящата си височина – 634 м., което я прави най-високата телевизионна кула в света, измествайки Кантонската кула в Гуанджоу, Китай. Като структура е третата най-висока сграда в света след Мердека 118 в Куала Лумпур(678.9 м.) и Бурж Халифа в Дубай (829.8 м.). Следваща ни спирка ще бъде Гинза – най-изискания търговски район в Токио. Намира се на мястото на бивше блато, което е пресушено през 15 в. и в последствие тук е построен монетния двор за сребърни монети от епохата Едо (1603-1868 г.). След големият пожар от 1872 г., когато са унищожени повечето сгради, правителството дава статут на района „Модел на модернизация“, като сградите, които са построени след това са с изключително високо ниво на сигурност. Някои от тях съществуват и до днес. В последствие районът се оформя като естествено „сити“ – търговски и финансов център на града. На главната улица се намират някои от оригиналните универсални магазини на Токио, които продължават да предлагат продукти и обслужване от най-висок клас, както е било преди повече от 150 г. Страничните задни улички на Гинза са отредени за бутиково пазаруване и малки, но изискани бистра. Въпреки, че е най-старата и известна търговка улица в Япония, Гинза непрекъснато се развива и успява да се преобразява в необичайна симбиоза, осигурявайки културен модернизъм и очарованието на старо Токио. За финал ще се отправим към района Одайба. Това е популярен търговски район и място за развлечения, разположен на изкуствен остров в залива на Токио. Първоначално районът е осеян с множество малки изкуствени крепостни острови (дайба буквално означава "крепост"), които са изградени в късния период Едо (1603-1868), за да защитят Токио срещу възможни атаки от морето. След повече от век, малките острови са обединени с насипи и стартира проект за развитие, целящ да превърне островите във футуристичен нов градски квартал. След построяването на няколко хотела, търговски центрове и надземната влакова линия Юрикамоме, Одайба се превръща в популярна туристическа атракция и място за разходки с множество възможности за пазаруване, хранене и развлечения. На територията на Одайба се намират едни от най-емблематичните архитектурни творения на Токио - сградите на Fuji TV, Telecom Center и Tokyo Big Sight. Освен това модерно строителство, Одайба осигурява изобилие от зелено парково пространство и иновативно разделяне на пешеходен от автомобилен поток чрез подвижни пътеки. Тук се намира и гигантската статуя на Гъндам – роботът еднорог, герой от популярните Манга анимации и предпочитано място за снимки и селфи. В края на нашето пътешествие из Токио, по пътя за хотела ще преминем по популярния Мост на дъгата. Мостът свързва Одайба с основния остров Хоншу и днес се е превърнал в туристическа атракция. Въпреки, че е в бял цвят, всяка година през м. декември, мостът се осветява в цветовете на дъгата, откъдето идва и неговото име. Връщане в хотела. Нощувка. Закуска в хотела. Днес ще се отправим към Хаконе, разположен в подножието на планината Фуджи- част от Национален парк Фуджи – Хаконе – Изу. Със своите 3776 м.н.в., планината Фуджи е най-високият връх в Япония. Образуван е от множество изригвания на вулкан, като първите са били преди повече от 100 000 г. Последното регистрирано изригване е през 1707 г. и геолозите все още считат вулкана за активен. През вековете японците са изградили духовна връзка с планината. Легендата разказва, че популярният аскет Хасегава Какугио (1541–1646) е изкачвал планината над 100 пъти. Неговата философия води до формирането на Фуджи-ко, група от поклонници на планината Фуджи, които споделя общи възгледи, в духа на своя учител. Сектата изгражда множество светилища и скални паметници, за да засвидетелства своята отдаденост към култа, която прераства във фанатизъм. В крайна сметка шогуните от шогуната Токугава забраняват култа и сектата, но въпреки това в Япония все още се пази дългогодишната традиция за поклонение на планината, което е доказателство, че тя остава почитана и уважавана като място с духовно значение. По пътя ще направим кратка спирка в селцето Ошино. Тук се намира туристически комплекс с 8 езера, в подножието на планината Фуджи. В миналото в подножието на планината е имало 6 естествени езера. Едно от тях е пресъхнало и на негово място е изграден комплексът с 8 изкуствени езера. Останалите 5 естествени езера, все още намират там. Осемте езера се захранват от снега, който се топи от склоновете на планината. Водата се филтрира, преминавайки през порести слоеве втвърдена лава. За да достигне от върха до Ошино, пътят на водата продължава повече от 80 години, поради което е изключително чиста и е почитана от местните жители. Стигайки до Хаконе, ще направим живописна разходка по езерото Ашиноко (популярно сред местните като Аши), едно от естествените езера в подножието на Фуджи. След това ще се качим на кабинковия лифт, откъдето от птичи поглед пред нас ще се разкрие целият район около планината. Забележка: при лоши метеорологични условия лифтът преустановява дейност! Връщане в Токио. Нощувка. Закуска в хотела. Ще оставим основния багаж в лобито на хотела, подготвен за транспортиране до Киото (допустимо количество е един куфар на човек). Трябва да имате предвид, че ще бъде доставен на следващия ден, директно в хотела в Киото. Може да приготвите най-необходими лични вещи в малък ръчен багаж. Туристи с хронични заболявания, трябва да вземат необходимите лекарства и медикаменти в него. Камакура е една от древните столици на Япония, заедно с Киото и Нара , и служи като седалище на шогуната Камакура в периода от 1185 до 1333 г. Това е било първото военно правителство в историята на Япония. Долината, в която се намира Камакура, може би е най-защитената естествена крепост на планетата. Труднопроходими хълмове предпазват града от север, изток и запад, като заливът Сагами допълва защитата от юг. Периодът Камакура е времето, когато дзен будизмът за първи път започва да се установява в Япония. Този нов клон на будизма предлага широки възможности за самураите да усъвършенстват различни практики, които на свой ред да донесат дивиденти на бойното поле. След падането на шогуната, Камакура изпада във временен упадък. Въпреки това, по време на периода Едо градът възвръща популярността си като туристическа дестинация. Тъй като в града има изключително висока концентрация на храмове i ресторанти, които сервират традиционна будистка кухня. Посещението ни започва с един от най-значимите храмове Котоку-ин. Храмът е будистки и е известен с Великия Буда от Камакура, монументална бронзова статуя на Амитабха – главният Буда на чистата земя. Заедно с основата, статуята е висока 13,35 метра и тежи приблизително 93 тона. Според записите на храма тя датира от около 1252 г., по време на периода Камакура. Вътрешността й е куха и посетителите могат да разгледат интериора. Някои от тях са изобразили графити от вътрешната страна на статуята. Разходката ни продължава по алеята Данказура – пешеходна пътека в центъра на улица Вакамия Оджи. По същество това е пешеходна пътека, водещ от втората порта тори до светилището Цуругаока Хачимангу като крайната точка е маркирана от третата порта тори. Тя е 9 метра широка и с 45 см по-висока от основния път, като се стеснява с приближаването до храма. Построена преди около 800 години от първия шогун, чието име е Минамото Йоритомо. Съществува предание, съгласно което шогунът изгражда тази алея като благодарност към боговете по повод бремеността на съпругата му, като израз на почит и част от молитвите му за мъжка рожба към бога на светилището Хачиман.За финал ще се разходим по улица Комачи - една от най-известните търговски улици в Камакура. Това е най-модерното място за пазаруване в града, с разнообразие от близо 250 магазини и ресторанти. Може да пазарувате сувенири като кимона, традиционни ножове или керамика и клечки за хранене, или да хапнете нещо от местните специалитетите като купичка Ширасу-дон - пресни млади сардини върху варен ориз с подправки. От Камакура ще се отправим към Йокохама. Градът може да се нарече вратата към японската столица. Йокохама също е основният икономически, културен и търговски център на района на Голямо Токио заради индустриалната зона Кейхин. Той беше един от градовете, които се отвориха за търговия със Запада след края на политиката на изолация през 1859 г. и оттогава е известен като космополитен пристанищен град след отварянето на Кобе през 1853 г. В Йокохама се намира известната японска традиционна градина Санкей-ен, която ще имаме удоволствието да посетим. Огромната класическа градина, обхващаща над 175 000 квадратни метра и е известна със своята сезонна красота. В нея са съхранени много исторически къщи и сгради, които са признати за културно значими от правителството. Тези сгради са пренесени в парка от места в цяла Япония и включват триетажна пагода, разположена високо на хълм дълбоко в градината. Пагодата, първоначално построена в Киото в средата на 1400 г., е преместена в Санкей-ен през 1914 г.Цялата градина някога е била частен дом на Томитаро „Санкей“ Хара (1869-1939), изключително богат търговец на коприна. Отворена е за обществеността през 1906 г. Докато се разхождаме из парка ще видим мостове, потоци, малки водопади, бамбукови горички и езера. Къщата, в която са живели Хара и семейството му (Какушокаку) е огромна. Представлява плоско жилище с десетки просторни, свързани помежду си стаи, с изглед към частна зелена морава. В края на март или началото на април черешовите цветове (сакура) са в пълен разцвет. През юли и август и септември точно до входа има езерце, което е изпълнено с красотата на хиляди японски розови лотосови цветове. В късната есен можете да се насладите на променящия се цвят на листата. През зимата сливовите дървета започват да цъфтят до края на февруари. Tова е начинът на природата да каже на японците, че зимата е почти свършила. След красивата градина ще се отправим към Китайския квартал на Йокохама. Той е най-големият китайски квартал в Япония и е известен като най-доброто място за китайска храна в света. С повече от 600 магазина и ресторанти само на площ от 250 000 квадратни метра има какво да си изберете. Персоналът от ресторанти и сергии за храна, пъстри и цветни магазини за дребни стоки приканва на висок глас посетителите, за да привлече клиенти. Сградите блестят и заслепяват в шарени цветове и скоро разбирате, че това е един напълно различен, колоритен свят. Голяма част от ранния растеж на китайския квартал се дължи на увеличената търговия между Китай и Япония след китайско - японския търговски договор през 1871 г., който дава възможност на китайските имигранти да започнат да се занимават с различни професии, обединени в едно географско местоположение. В китайския квартал на Йокохама са представени почти всички специфични кухни за китайска храна като най-популярни и търсени са пекинска кухня, шанхайска кухня, съчуанска и тайванска кухня. В края на деня се завръщаме в Токио за нощувка в хотела. Закуска в хотела. Трансфер до гарата за пътуване с влак - стрела до Киото. Пристигане в Киото. Свободно време за обяд (не е включен в цената). Киото е бил столица на Япония и резиденция на императора от 794 г. до 1868 г. Градът е един от десетте най-големи града в страната с население над 1,5 милиона жители. В него се комбинират успешно, в пълен синхрон древната култура и съвременните течения на модернизма. През вековете Киото е бил унищожаван от много войни и пожари, но въпреки тези многобройни предизвикателства е оцелял и до днес, за да запази изключителната си историческа стойност. По време на Втората Световна Война, поради своето историческо значение, градът е пощаден и е изключен от списъка с възможни мишени за атомен удар и потенциална цел за унищожение. В днешно време, посетителите могат да се насладят на многобройни храмове, светилища и други безценни исторически артефакти, които са оцелели до наши дни. Следобед ще бъде и нашия първи опознавателен тур на Киото. Пътуването ни ще започне с храма Кийомидзу-дера, което буквално в превод означава „Храм на чистата вода“. Това е един от най-известните и стари будистки храмове в Япония. Основан е през 780 г., близо до водопада Отова в гористите хълмове източно от Киото и получава името си от кристалните води на водопада. Храмовият комплекс е бил многократно разрушаван и възстановяван, като достига своя най-голям разцвет след 798 г. по време на епохата Хеян (буквално „мир, спокойствие“), както и по време на шогуната Токугава след 1633 г. Днес храмът е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Следва посещение на светилището Фушими Инари Тайша – важно средище за шинтоистите, разположено в южната част на град Киото. Мястото е известно с хилядите си червени порти тории, които създават мрежа от пътеки, намиращи се зад основните сгради на светилището. Посветено е на бог Инари (бога на ориза и земеделието) и е едно от хилядите в цялата страна, построени в негова чест. Смята се, че лисиците са пратеници на Инари. Поради тази причина ще видим много статуи на лисици в района на светилището. На входа е разположена Римската порта, която е дарена през 1589 г. от ген. Тойотоми Хидейоши – един от обединителите на Япония. Обиколката ни отвежда към Гион - най-известният квартал на гейшите в Киото. Разположен около улицата Шиджо, между светилището Ясака на изток и река Камо на запад, районът изобилства от магазини, ресторанти и ochaya (чайни), където за доброто настроение на посетителите се грижат гейко (киотски диалект за гейша) и майко (гейко-чираци). Тук ще имаме възможността да се потопим в традиционното изкуство на чайната церемония. Чайната церемония (чадо или садо) е ритуализирана подготовка и поднасяне на зелен прахообразен чай /матча/ в присъствието на гости. Една пълна официална церемония обхваща хранене (чакайсеки) и два чая (коча и усуча). В това време домакинът ангажира цялото си същество в създаването на подходяща обстановка, носеща естетична, интелектуална и физическа наслада и спокойствие на съзнанието на гостите. Провежда се по желание и срещу допълнително заплащане 45 евро при мин. 14 участника. Следва настаняване в хотела. Нощувка. Денят е посветен на едно незабравимо и живописно приключение в Киото. Пътуването ни ще започне с прочутия влак Сагано. Влакът Сагано (известен още като романтичния влак Сагано) е ж.п. линия, която минава по дефилето на река Хозугава, между Арашияма и Камеока, като по пътя се откриват спиращи дъха гледки към планината и горите. Линията е построена през 19 век и е с тяснорелсово разстояние (теснолинейка). Очарователни старомодни влакове си проправят път през планините с бавно темпо, като пътуването по 7 км. трасе отнема около 25 минути. Гледките по линията се променят със сезоните, а влакът е особено популярен през есенния цветен сезон, известен като „листопад“ от средата на ноември до началото на декември, когато листата по дерето променят цвета си. След това ще се потопим в бамбуковата гора Арашияма. Разположена в близост до село Сагано, пътеката през бамбуковата горичка Арашияма е сравнително кратка, но ще ни остави впечатления и спомени за цял живот. Опитайте се да откриете магията на светлината, която се прокарва през гъстата растителност и едва достига земята. Следващата ни спирка е храмовият комплекс Рьоан-джи – най-известната каменна градина в Япония. Първоначално е използван като вила за местен аристократ по време на периода Хейан. В последствие, през 1450 г. мястото е превърнато в дзен храм и принадлежи на училище от секта на дзен будизма. Градина, направена само от камъни и по-малки бели камъчета. В нея има четиринадесет големи камъка, но където и да застане, човек вижда само тринадест от тях. След това ще посетим главния храм на комплекса – Кинкакуджи (Златния павилион), разположен на около километър от Рьоан-джи.Павилионът е впечатляваща структура, сияеща в злато сред обилната зеленина на околните хълмове, отразяваща се във водите на прекрасно езеро. Тук всичко е някак си мистично и магическо. Прекрасната златна сграда се отразява в езерото, а буйната зеленина наоколо внушава тишина и спокойствие. Златният павилион е поредното доказателство, че чувството за красота и естетичност у японците е нещо, което човек не може да срещне на друго място. Официално известен като Рокуонджи, храмът е бил имение за почивка, след оттеглянето от активна служба на шогуна Ашикага Йошимицу. Според завещанието му, след смъртта му през 1408 г. се превръща в дзен храм. Кинкакуджи е вдъхновение за подобно наречения Гинкакуджи (Сребърен павилион), построен от внука на Йошимицу, Ашикага Йошимаса, от другата страна на града няколко десетилетия по-късно. Кинкакуджи е единствената сграда, останала от бившия комплекс на шогуна Йошимицу. Храмът е опожаряван многократно през цялата си история по време на войни и безредици. Последният инцидент е от 1950 г., когато е подпален от фанатичен монах. Сегашната структура е възстановена през 1955 г.Връщане в хотела. Време за почивка. Нощувка. Закуска в хотела. Освобождаване на стаите. Пътуването ни продължава към Осака, като по пътя ще отделим необходимото внимание на Нара. Нара е първата постоянна столица на Япония и е основана през 710 г. Тогава градът е известен като Хейджо. Преди този период столицата се е премествала на ново място всеки път, когато нов император е поемал престола. В последствие, влиянието и политическите амбиции на местните будистки манастири в града нарастват и се превръщат в сериозна заплаха за властта на императора. Поради тази причина през 784 г. столицата се мести от Нара в Нагаока, а няколко години по-късно в Киото. Нара се намира на по-малко от час път от Киото и Осака. В днешно време градът съхранява едни от най-значимите културни съкровища на Япония, включително някои от най-старите и най-големи храмове. Посещението ни започва с парка Нара, известен като „паркът на елените“. Основан през 1880 г., днес той е приютил повече от 1000 свободно обитаващи го елени. Считани за пратеници на боговете елените на Нара са се превърнали в символ на града и дори са определени като природно богатство. В района на парка се продават бисквити, с които можете да нахраните елените. Някои от тези обитатели са се научили да се кланят на посетителите, за да бъдат наградени с бисквитка. Въпреки че са сравнително кротки, елените могат да проявят и агресия, ако смятат, че ще ги нахраните и останат измамени в своите очаквания. След парка ще посетим храма Тодайджи. Това е един от най-известните и исторически значими храмове в Япония и главна забележителност на Нара. Храмът е построен през 752 г. като главен храм на всички провинциални будистки храмове в Япония. По-късно става толкова мощен, че влиянието му застрашава властта на императора и столицата е преместена от Нара в Нагаока през 784 г., за да се намали влиянието му върху държавното управление. Доскоро главната зала на Тодайджи, Дайбуцуден (Голямата зала на Буда) държеше рекорда като най-голямата дървена сграда в света. Сегашната постройка е плод на реконструкция от 1692 г. и е само две трети от размера на оригиналната зала на храма. В нея се помещава една от най-големите бронзови статуи на Буда в Япония – висока 15 м., изобразяваща Дайбуцу. Високата статуя, представлява седнал Буда в мудра (жест на ръката), която дава божествена защита и блаженство. Продължаваме към Касуга Тайша – най-значимото шинтуистко светилище в Нара. Шинтоизмът е традиционна японска религия, чийто корени се откриват още в древността. Не е известен неин основател, както и няма писани свещени книги и строга доктрина. Обикновено следва моралните принципи на конфунцианството. Ценностите на религията се фокусират върху благоденствието на групата и общността като цяло, а не на отделния индивид. Оттук води началото си и прословутия японски колективизъм. Основната идея е обединение на общността и обществото около общи ценности. Храмът е създаден едновременно с установяването на Нара като столица и е посветен на божеството закрилник на града. Касуга Тайша е също така светилището на Фудживара, най-могъщият семеен клан в Япония през по-голямата част от периодите Нара и Хейан (Киото). По традиция, светилището е било изграждано наново на всеки 20 години. Обичаят е прекратен в края на периода Едо. След Нара продължаваме нашето пътуване към Осака. Осака е вторият по големина мегаполис в Япония след Токио. Градът е икономически център на региона Кансай в продължение на векове. В миналото е бил известен като Нанива. Преди периода Нара, когато столицата се е премествала при управлението на всеки нов император, Нанива става известна като първата столица на Япония. През 16-ти век Тойотоми Хидейоши – смятан за вторият обединител на Япония, избрал Осака за място за изграждане на своя замък и градът се е превърнал в политически център на държавата. В последствие Токугава Йеясу – първи шогун на Токугава, след смъртта на Хидейоши прекъсва династичната линия и мести столицата в далечно Едо (Токио). Смятан за един от най-космополитните градове в Япония, Осака, със спокойната си атмосфера, съчетана с оживения нощен живот и прочутата култура на хранене, е задължително място за посещение. От сергии, продаващи известни ястия улична храна, до елегантни ресторанти със звезда Мишлен, любителите на храната ще се насладят на изобилието от уникална и вкусна кухня. Вековни светилища и храмове осигуряват острови на спокойствие сред оживения градски пейзаж. Първата ни спирка в Осака е пазарът Куромон. Представлява покрит обществен пазар, който е дълъг около 600 метра. Пазарът има около 150 магазина, които продават предимно риба, месо и други хранителни продукти, както и разнообразни варианти за бързо хранене на ниски цени. Пазарът датира от периода Едо и днес е любимо място за местните с автентична атмосфера за разходка и кулинарни изкушения от уличната храна в Япония. Настаняване в хотела. Нощувка. Закуска в хотела. Освобождаване на стаите до 11:00ч. Днес ще съберем последни впечатления от Осака. Обиколката ще започне с посещение на Umeda Sky Building. Високата 173 метра сграда се състои от две кули, които са свързани помежду си с покрит мост, откъдето се откриват спиращи дъха гледки към целия град (мостът се намира на 39-ия етаж). След това ще се отправим към Замъка на Осака. Замъкът е построен от генерал Тойотоми Хидейоши през 1583 г. Неговото желание е било той да стане най-красивият замък, построяван някога в Япония. Издигнат е на мястото на бившия храм Ишияма Хонганджи, който е бил разрушен 13 г. по-рано. В края на нашето пътуване ще посетим района Дотонбори - символичният бизнес и търговски район на Минами, Осака. Произходът на района Дотонбори датира от началото на 1612 г., когато местен бизнесмен разширява бреговете на реката и укрепва канала, с надеждата да увеличи търговските възможности. В рамките на 50 години популярността на района нараства, като се гордее с шест кабуки и пет бунраку (куклени) театъра. 400 години по-късно тази област все още е развлекателен център, привличащ както местните жители, така и туристите. Неофициалният талисман на района е Glico Man, голям неонов знак, изобразяващ човек, който тича по синя писта, разположена точно над моста на канала. Билбордът е издигнат за първи път през 1935 г. като реклама на Glico, японската хранителна компания и е популярно място за снимки както за туристи, така и за местни жители. Време за хапване и последен шопинг в Осака. Привечер трансфер до летище Kansai International Airport (KIX) за полет до Истанбул в 21:55ч. Кацане в Истанбул в 05:00ч и излитане за София в 13:35ч. Пристигане на летище София, Терминал 2 в 14:55ч.