Екскурзии до Израел

ХАДЖИЯТА - ПАТРИАРХАЛНИЯТ БЪЛГАРСКИ "БЛАГОРОДНИК"
#АвиеЗнаетелиЧЕ авторитетът на титлата „Хаджия“ се е зародил по нашите земи във времето на Османската империя. Придобивал я всеки, който отивал на поклонение пред Божи гроб. Когато един-единствен представител на български род се сдобиел с тази титла – това носело престиж на цялата фамилия поколения напред. Перипетиите от пътуването на Хаджията се разказвали от синове, внуци и правнуци. Армаганите, донесени от Божи гроб се пазели като най-скъпи реликви. По този начин българите придават свое, своеобразно, значение на думата хаджия. Според разбиранията, изградени в тогавашното патриархално общество, хаджията е богат, храбър и човечен.
Българската литература – и възрожденската, и следосвобожденската – слагат допълнителен ореол на титлата „хаджия“. Носят го едни то най-ярките литературни герои, създадени по онова време. Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“ на Каравелов; Хаджи Димитър – от едноименната балада на Ботев (интересното е, че Димитър Асенов, роден в семейство на сливенски търговец, става хаджия, когато е на две години. Тогава цялото му семейство отива на поклонение на Божи гроб – бел. Welcome Travel); Хаджи Ровоама – от „Под игото“; Хаджи Смион – герой на цели три от вазовите прозаични творби – „Чичовци“, „Под игото“ и „Нова земя“.
Любопитната и по-малко известна подробност е, че понятията „хаджия“ и „хаджилък“ идват от арабската дума „хадж“
която означава „поклонение“. Хаджът е мюсюлмански религиозен обичай, свързан със задължителното за мюсюлманите поклонение по светите места. При мюсюлманските народи „Хаджи“ е и лично име и фамилия.
Според специалистите, православните християни възприемат хаджийството по силата на подражанието. Хаджилъкът е характерен само за християните от онези страни, които са били в границите на османската империя.
С хаджилъка и значението, което му придава тогавашното общество, българите заменят липсващата аристократична прослойка. В някакъв смисъл – хаджията у нас се възприемал като благородник